27 feb 2020, 10:19

Крилата на демокрацията

  Poesía » Civil
1.2K 1 2

„Дай на тези, които обичаш криле, за да летят; корени, за да се върнат и причини, за да останат.”
(Автор: Далай Лама)
*
КРИЛАТА  НА  ДЕМОКРАЦИЯТА
Автор: Величка Николова – Литатру


Тук снежинки прехвърчат навън.
Връхлетя ни живот – много труден.
Не звучи днес камбанния звън
от параклиса срутен, безлюден.
На стената в дома ни виси
малка, стара, безмълвна икона.
Тя ни гледа със слепи очи –
непричастна и глуха кокона.

Ти се стягаш беззвучно за път.
Аз ти шия криле с моите сълзи.
Знам, отчаян ще тръгнеш отвъд –
в свят незнаен и може би – вълчи.
Аз оставам във родния свят
с нешето чедо – едничко, невръстно.
Ще го ръси тук ябълков цвят,
а България ще му е кръстник!

Любовта ми към теб ще хвърчи.
Аз в гнездото за теб ще лелея.
След годинка – синът ще търчи,
а аз радостно ще му попея!

Днес се ронят целувки от мен.
Ще ги пратя в писмо да те топлят.
Щом се върнеш, ще си запленен
от сина ни, играещ със топка.
Ще живеем под родно небе.
Родно слънце над нас ще се рее…
Петгодишният син ще расте,
мир и труд с благодат ще се леят!

Литатру

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Величка Богданова - Литатру Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...