13 нояб. 2014 г., 18:06

Криле

746 0 0

Притихнала, стаена в сумрака на каменната стара къща,

рисувам образи и връщам чайките назад,

накацали сред пяната на морската вода.

 

Докосваш ме през пръските вода,

засипваш устните ми с твоите

през прореза на палещи лъчи.

И взираме един в друг едни очи,

очите на дете...

 

Обричал ли си себе си на друга?

познаваш ли сърце, което ражда теб?

не питай мен,

това съм аз безкрая...

 

Трептя и раждам теб...

в сърцето, в мислите

в сънят си.

Не спирам да възпроизвеждам теб,

с дъхат ти с рамото горещо, мъжко

и мислите ти...

мисли на любов.

 

Не бях ли аз? Или пък ти не беше?

аз помня те, но ти изтри ме.

И в сянката на мрака

до старата камина

една сълза отронва се и пада там,

където бяхме в едно.

 

Теб ще помня!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...