13 нояб. 2014 г., 18:06

Криле

750 0 0

Притихнала, стаена в сумрака на каменната стара къща,

рисувам образи и връщам чайките назад,

накацали сред пяната на морската вода.

 

Докосваш ме през пръските вода,

засипваш устните ми с твоите

през прореза на палещи лъчи.

И взираме един в друг едни очи,

очите на дете...

 

Обричал ли си себе си на друга?

познаваш ли сърце, което ражда теб?

не питай мен,

това съм аз безкрая...

 

Трептя и раждам теб...

в сърцето, в мислите

в сънят си.

Не спирам да възпроизвеждам теб,

с дъхат ти с рамото горещо, мъжко

и мислите ти...

мисли на любов.

 

Не бях ли аз? Или пък ти не беше?

аз помня те, но ти изтри ме.

И в сянката на мрака

до старата камина

една сълза отронва се и пада там,

където бяхме в едно.

 

Теб ще помня!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...