Nov 13, 2014, 6:06 PM

Криле 

  Poetry » Love
630 0 0
Притихнала, стаена в сумрака на каменната стара къща,
рисувам образи и връщам чайките назад,
накацали сред пяната на морската вода.
Докосваш ме през пръските вода,
засипваш устните ми с твоите
през прореза на палещи лъчи.
И взираме един в друг едни очи,
очите на дете...
Обричал ли си себе си на друга?
познаваш ли сърце, което ражда теб?
не питай мен,
това съм аз безкрая... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??