...Крила...
...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам,
накъдето Животът поиска...
Крила, които тичат и летят,
Крилата на моята Свобода,
наречена Любов,
които и в Светлината и в Тъмнината
Душата ми, карат да мечтае,
за да може така да открия хармонията
и Смисъла на твоето Пространство...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
