...Крила...
...Крила...
„Мисля, че в света има толкова много крила, че за човека почти не са останали”
Дори да не ги виждаш ти,
те са там винаги;
Отвеждат ме тук, ту онам,
накъдето Животът поиска...
Крила, които тичат и летят,
Крилата на моята Свобода,
наречена Любов,
които и в Светлината и в Тъмнината
Душата ми, карат да мечтае,
за да може така да открия хармонията
и Смисъла на твоето Пространство...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
