Криле без полет
Върни ми стремето накъсано, прогнило,
не искам повече камшици без вина...
Сърцето ми от операции се е смалило
и къпе се в крещяща тишина...
°
Бъди будителят на светлината,
която сам зачеркна и раздра...
Нима, купувайки от топлината,
печелиш непристъпните недра?
°
Прохълцай седем блясъка от Бога
и нарисувай слънце с четка скреж,
да бъда отчуждена, знаеш, мога
и лесно е да скрия будния копнеж.
°
Отпий от извора на двата свята -
кръвта човешка в ада забрави...
Да бъдеш ангел аз не чакам -
да бъда нимфа - пропусни и ти...
°
Защото, знаеш ли... крилете нямат полет,
когато светят с йероглифи от лъжи...
А всяка ненаситна и прекрасна пролет -
е грим на морна зима със изсъхнали очи!
[...]
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
Благодаря ви!
