22 июн. 2011 г., 23:31

Кристално

899 0 1

Кристално

(на Даниела Викторова)

Все към тебе летя - лятна буря.
На парцали, съдирам ги чувствата.
За минути всичко е прекатурено.
Не играеме роли, а правим Изкуство!

До безумство докарах морския бриз...
Изплющяха платната. Дойде... и замина...
Ежедневно нахвърляме си ескизите,
а кога ще довършим картината?!

Другояче да любя не мога...
Все помитам... и всичко пилея...
Аз съм Болката... аз съм Тревогата...
Само нощем луната сребрее...

Теб, кристалче, във длани обгръщам,
че сред жътва ти си Прохладата!
Уж за тебе го пиша, а всъщност
пак душата ми е във серенадата...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бризът чак се изчерви от срам
    и се мушна във един рапан.
    Благодаря!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...