Кристално
Кристално
(на Даниела Викторова)
Все към тебе летя - лятна буря.
На парцали, съдирам ги чувствата.
За минути всичко е прекатурено.
Не играеме роли, а правим Изкуство!
До безумство докарах морския бриз...
Изплющяха платната. Дойде... и замина...
Ежедневно нахвърляме си ескизите,
а кога ще довършим картината?!
Другояче да любя не мога...
Все помитам... и всичко пилея...
Аз съм Болката... аз съм Тревогата...
Само нощем луната сребрее...
Теб, кристалче, във длани обгръщам,
че сред жътва ти си Прохладата!
Уж за тебе го пиша, а всъщност
пак душата ми е във серенадата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
