Кристално

Poetry » Love

893 0 1

(на Даниела Викторова)

Все към тебе летя - лятна буря.
На парцали, съдирам ги чувствата.
За минути всичко е прекатурено.
Не играеме роли, а правим Изкуство!

До безумство докарах морския бриз...
Изплющяха платната. Дойде... и замина...
Ежедневно нахвърляме си ескизите,
а кога ще довършим картината?!

Другояче да любя не мога...
Все помитам... и всичко пилея...
Аз съм Болката... аз съм Тревогата...
Само нощем луната сребрее...

Теб, кристалче, във длани обгръщам,
че сред жътва ти си Прохладата!
Уж за тебе го пиша, а всъщност
пак душата ми е във серенадата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

danda (Даниела)

Бризът чак се изчерви от срам
и се мушна във един рапан.
Благодаря!

2011-06-23T09:25:13+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0