Кристално

(на Даниела Викторова)

Все към тебе летя - лятна буря.
На парцали, съдирам ги чувствата.
За минути всичко е прекатурено.
Не играеме роли, а правим Изкуство!

До безумство докарах морския бриз...
Изплющяха платната. Дойде... и замина...
Ежедневно нахвърляме си ескизите,
а кога ще довършим картината?!

Другояче да любя не мога...
Все помитам... и всичко пилея...
Аз съм Болката... аз съм Тревогата...
Само нощем луната сребрее...

Теб, кристалче, във длани обгръщам,
че сред жътва ти си Прохладата!
Уж за тебе го пиша, а всъщност
пак душата ми е във серенадата...