Кристалът на кристалите

Самодива и САМСОН

"Какво те води, пътнико, насам
и как попадна тук? Отдавна вече
не помни никой този древен храм,
а ти, изглежда, идваш от далече."

"От стара приказка доспехи нося,
а мечът ми е от една легенда.
Една безкрайно тежка битка водя –
Победата така не ме поглежда."

"Оръжието вътре в теб е скрито.
Доспехите и мечът са измама,
създадена от духове сърдити.
Кажи, каква е битката голяма?"

"Аз знам, че знаеш, Господарке –
нали една е истинската битка –
 да пазиме Доброто и Честта е;
и те са скрити в моята молитва."

"На мислите си сам си господар
и те са ключ към твоята победа.
От мене приеми единствен дар -
кристала, с който в чувствата се гледа."

"Едва ли чувствата ще гледам днес,
когато в битката отново се завърна…
По-важно е да гледаме със чест
Смъртта, когато ни прегърне."

"Вземи кристала. В хорските сърца
погледнеш ли, веднага ще откриеш
кои са твоите братя на честта.
Не можеш сам със злото да се биеш."

"На меча си кристала ще положа
да сее смут, а храмът в планината
сърцата честни в битката ще води.
Благодаря, Кралице на цветята!"

||.
Събираха се тайно през нощта
крилати войни, чули за кристала.
Зовеше ги към битката честта,
в сърцата им горещи оцеляла.

А някъде далеч зад хоризонта,
събуждаше се розова мъгла.
Гръмовен шум от не една кохорта
очакваше да срещне с гняв врага.

Отвред струяха злобни викове,
ефирът се изпълни със заплаха.
С качулки в тъмни, мрачни цветове,
подреждаха се войните на мрака.

А после... екна страшна тишина.
На утрото лъчите се събраха,
пребродиха полето на бранта -
Кристалът на кристалите познаха.

Момент съдбовен. Кой ще победи -
честта, добрите хора, светлината
или ще плъзнат хиляди злини
и ще залеят в черен мрак земята?

Но в този миг Кристалът затрептя.
Изригна мощно като водопад.
обля във слънце цялата земя
и всеки войн учуден спря.

По пътя прашен идваше дете
с невинен поглед. Нежни теменуги
и лилии държеше във ръце.
Куражът му войниците учуди.

 ІІІ.
Където смело стъпваше детето,
растяха мигом шарени цветя.
След него птици идваха. И ето -
детето взе Кристала във ръка.

"Защо сте тук" - войниците попита -
я вижте само - толкова сте смешни,
приличате на дяволи сърдити,
а мислите се всички за безгрешни".

Войниците смълчаха се, унили.
Един замахна с меча си напред.
Но вместо меч, в ръцете си сгрешили,
видя, че стиска пролетен букет.

Детето мило звънко се разсмя.
"Нима добро постига се с войната?
Защитници корави на честта,
къде са на сърцата ви крилата?"

И всеки войн докосна със Кристала -
той тръгваше пречистен за дома.
Накрая спря пред рицаря. Той стана.
И тръгна си с детето за ръка.

 ІV.
 Сияние яви се сред гората -
от призрачната, розова мъгла,
Кралицата прекрасна на цветята
с усмивка на полето бойно спря.

А там отдавна вече беше друго,
разнасяше се мирис на цветя.
Пристъпяше към нея мудно,
едва-едва проходила сърна.

Кристалът беше в сигурни ръце,
земята с кръв не беше оросена.
В невинната природа на дете
доброто бе завинаги спасено.