vasisid (Василена Костова)
87 301
19 мая 2010 г., 13:03

Криво огледало 

  Поэзия
817 1 4

 


 

Познавам те от другата съдба.

Със тебе бяхме криво огледало.

Отричах да убивам самота.

А беше всичко диво. Отначало.

 

Познавам те. Не беше слепота.

Сълзите цветни - багри от дъгата.

Опарих се в коприва и слана.

Изтръпвах от горчиво - във небцата.

 

Познавам те. На чаша от текила.

Печелеше с парите врагове.

Подлецът вечно се провира

в душата. И го мразя от сърце!

 

Не знам дали те преболях...

Съзрях ли дявола в очите?

Но още стряскам се насън

и чакам прошка. От дедите!

 

15,05,2010г

 

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??