vasisid (Василена Костова)
87 301
May 19, 2010, 1:03 PM

Криво огледало 

  Poetry
816 1 4

 


 

Познавам те от другата съдба.

Със тебе бяхме криво огледало.

Отричах да убивам самота.

А беше всичко диво. Отначало.

 

Познавам те. Не беше слепота.

Сълзите цветни - багри от дъгата.

Опарих се в коприва и слана.

Изтръпвах от горчиво - във небцата.

 

Познавам те. На чаша от текила.

Печелеше с парите врагове.

Подлецът вечно се провира

в душата. И го мразя от сърце!

 

Не знам дали те преболях...

Съзрях ли дявола в очите?

Но още стряскам се насън

и чакам прошка. От дедите!

 

15,05,2010г

 

© Василена Костова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??