Криво огледало
Познавам те от другата съдба.
Със тебе бяхме криво огледало.
Отричах да убивам самота.
А беше всичко диво. Отначало.
Познавам те. Не беше слепота.
Сълзите цветни - багри от дъгата.
Опарих се в коприва и слана.
Изтръпвах от горчиво - във небцата.
Познавам те. На чаша от текила.
Печелеше с парите врагове.
Подлецът вечно се провира
в душата. И го мразя от сърце!
Не знам дали те преболях...
Съзрях ли дявола в очите?
Но още стряскам се насън
и чакам прошка. От дедите!
15,05,2010г
© Василена Костова All rights reserved.
