19 may 2010, 13:03

Криво огледало 

  Poesía
667 1 4

 


 

Познавам те от другата съдба.

Със тебе бяхме криво огледало.

Отричах да убивам самота.

А беше всичко диво. Отначало.

 

Познавам те. Не беше слепота.

Сълзите цветни - багри от дъгата.

Опарих се в коприва и слана.

Изтръпвах от горчиво - във небцата.

 

Познавам те. На чаша от текила.

Печелеше с парите врагове.

Подлецът вечно се провира

в душата. И го мразя от сърце!

 

Не знам дали те преболях...

Съзрях ли дявола в очите?

Но още стряскам се насън

и чакам прошка. От дедите!

 

15,05,2010г

 

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??