Криво огледало

19 may 2010, 13:03

Poesía

738 1 4

Познавам те от другата съдба.

Със тебе бяхме криво огледало.

Отричах да убивам самота.

А беше всичко диво. Отначало.

Познавам те. Не беше слепота.

Сълзите цветни - багри от дъгата.

Опарих се в коприва и слана.

Изтръпвах от горчиво - във небцата.

Познавам те. На чаша от текила.

Печелеше с парите врагове.

Подлецът вечно се провира

в душата. И го мразя от сърце!

Не знам дали те преболях...

Съзрях ли дявола в очите?

Но още стряскам се насън

и чакам прошка. От дедите!

15,05,2010г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

vasisid (Василена Костова)

2010-05-23T09:28:52+03:00

Милион усмивки от мен!Бъдете благословени!
plami-6 (Плами)

2010-05-20T08:52:30+03:00

Поздрав и от мен!
vasisid (Василена Костова)

2010-05-20T08:33:36+03:00

Благодаря от сърце!
Optimistichno (Христина Маджарова)

2010-05-19T15:33:50+03:00

Много силен стих! Харесах! Поздравления за изразните средства-перфектно си служиш с анжамбманите!
Но още стряскам се насън
и чакам прошка.