9 авг. 2008 г., 08:25

Крия

Поэзия

751 0 2

Позволих да се влееш във вените ми,
обладавайки сърцето.
Всеки удар
те разпилява
в тялото ми,
но ти пак се връщаш...
ТАМ.
Да не мислиш, че е лесно?!
Всяка мисъл е напоена
с копнеж и мечта...
толкова много са!
И стена до стена -
изградени от мен...
Сякаш дете събиращо парченца
от чашата,за да скрие.
Крия себе си
в тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

dodic (Деян Димитров)

В тишината...криеница...
Поздрав за хубавия стих.

2008-08-09T11:00:17+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много хубаво...много...крия себе си в тишина...
с обич, Шопче.

2008-08-09T09:27:46+03:00

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬