Крия
Позволих да се влееш във вените ми,
обладавайки сърцето.
Всеки удар
те разпилява
в тялото ми,
но ти пак се връщаш...
ТАМ.
Да не мислиш, че е лесно?!
Всяка мисъл е напоена
с копнеж и мечта...
толкова много са!
И стена до стена -
изградени от мен...
Сякаш дете събиращо парченца
от чашата,за да скрие.
Крия себе си
в тишина.
обладавайки сърцето.
Всеки удар
те разпилява
в тялото ми,
но ти пак се връщаш...
ТАМ.
Да не мислиш, че е лесно?!
Всяка мисъл е напоена
с копнеж и мечта...
толкова много са!
И стена до стена -
изградени от мен...
Сякаш дете събиращо парченца
от чашата,за да скрие.
Крия себе си
в тишина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
