Шопче (Шопландия Софийска) Шопче (Шопландия Софийска)
219
Aug 9, 2008, 8:25 AM

Крия

  Poetry
752 0 2
Позволих да се влееш във вените ми,
обладавайки сърцето.
Всеки удар
те разпилява
в тялото ми,
но ти пак се връщаш...
ТАМ.
Да не мислиш, че е лесно?!
Всяка мисъл е напоена
с копнеж и мечта...
толкова много са!
И стена до стена -
изградени от мен...
Сякаш дете събиращо парченца
от чашата,за да скрие.
Крия себе си
в тишина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0