*** 

      Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".

      Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха такива и първите години от брака ми /който и досега съществува - въпреки перманентните диагнози за евентуална криза/, после - средната възраст, в която уж съм била влязла.

      Какво толкова плашещо има  в определена възраст - която и да е - та да се определи чак като криза?  Всеки носи своята криза в себе си. Не му я спускат отгоре. А някои хора май се опитват да ми я спускат, да ми я вменяват като вина.  На моята възраст! :)

 Тъжна - 

чувствам се понякога така.

Свива се небето, пада ниско,

капки дъжд пропиват във пръстта.

И тежи калта, и ме притиска, 

но не мога даже да крещя.

Гръм отеква,  болката неистова

жарва нямата душа.

Споко, зная, няма нищо истинско -

просто, казват, криза в възрастта.

Възраст - нека бъде възраст -

аз усмивката си знам добре-

не часовникът пред мене бърза

радостта ми да краде.

Моята тъга  оплита

прозата с неутолим копнеж.

Плитки детски иска все да сплита

във косите, дето дреме скреж.

Мъко, взе при мен да идваш често.

Мразя да се чувствувам                                                        

                                                  така.

Гневна -

чувствам се понякога така.

Плъзва в мисълта ми зла отрова

и пропива, въздуха суши.

Неподготвена ме сварва - неготова

да се защитя с сълза дори.

Гони  клони

вятърът на склона -

разпилява  сухата трева.

Овладей се, дръж се по-спокойно-

знаеш - риск е - криза в възрастта.

Криза - криза.  Нека да е криза.

Хладния си разум знам

колко пъти  от беда излизал е

с овладения навреме плам.

Но когато по лозата есенна

стичат се сокове, в зла оса

се превръща мисълта, понесена

към полета медена роса.

Гняв, при мене взе да идваш често.

Мразя да се чувствувам                                                 

                                                  така.

Мъдра - 

чувствам се понякога така.

Тихо плискат мисли непоръбени

в клопката на здрав, циментов   бент.

Вместо чувства голи и озъбени -

куп парцали на зида студен.

Вятър есенен единствен пази

този секънд хенд  на старостта.

Споко - знам - далеч е тази старост,

просто - криза в възрастта.

Криза - да бе, вярвам - точно криза е!

Аз сърцето свое знам.

Всеки, който в него влизал е,

е излизал въглен обгорял.

Искам да съм мъдра - но не става -

няма мъдър вятър и роса.

Всичко тленно времето стопява -

мъдростта се рови в пепелта.

А в сърцето ми - сто черни бика

втурнали се - искат да бодат.

Под разпитени копита блика

нова жар и огън на кръвта.

И не питам, не, съвсем не питам

те дали са криза в възрастта.

Мъдрост, нямаш шанс при мене скоро,

храм езически е моята душа.

Ще се срещнем някога, в умора

ако тръгна с теб да се теша.

Днес все още искам да усещам

истинската тръпка на деня.

Огън, вятър, медена роса -
искам да се чувствувам                                            

                                             така.

23.03.2014 година