***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха такива и първите години от брака ми /който и досега съществува - въпреки перманентните диагнози за евентуална криза/, после - средната възраст, в която уж съм била влязла.
Какво толкова плашещо има в определена възраст - която и да е - та да се определи чак като криза? Всеки носи своята криза в себе си. Не му я спускат отгоре. А някои хора май се опитват да ми я спускат, да ми я вменяват като вина. На моята възраст! :)
Тъжна -
чувствам се понякога така.
Свива се небето, пада ниско,
капки дъжд пропиват във пръстта.
И тежи калта, и ме притиска,
но не мога даже да крещя.
Гръм отеква, болката неистова
жарва нямата душа. ...