Кротък дъжд - коси на пролет.
Твоят свят е вечно млад.
Мие чистият ти поглед
греховете на железен град.
И тълпата друго крачи.
Странно е на злъчната земя,
че чучура тихо плаче,
че изкупва нейната вина.
Никне нежно минзухара.
Огненият пламнал цвят
е простил и злоба, и поквара.
И човекът е за малко брат.
Слиза старият пастир
бял и ведър, синеок.
Кротък дъжд - любов и мир -
спуска стълбите за Бог.
© Мария Страшилова Все права защищены