8 mar 2014, 22:35

Кротък дъжд

  Poesía
994 0 2

Кротък дъжд - коси на пролет.
Твоят свят е вечно млад.
Мие чистият ти поглед
греховете на железен град.

И тълпата друго крачи.
Странно е на злъчната земя,
че чучура тихо плаче,
че изкупва нейната вина.

Никне нежно минзухара.
Огненият пламнал цвят
е простил и злоба, и поквара.
И човекът е за малко брат.

Слиза старият пастир
бял и ведър, синеок. 
Кротък дъжд - любов и мир - 
спуска стълбите за Бог.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Страшилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...