Кротък дъжд

adventure1997 (Мария Страшилова)
23 19

8.03.2014 г., 22:35 ч.

Поезия

683 0 2

Кротък дъжд - коси на пролет.
Твоят свят е вечно млад.
Мие чистият ти поглед
греховете на железен град.

И тълпата друго крачи.
Странно е на злъчната земя,
че чучура тихо плаче,
че изкупва нейната вина.

Никне нежно минзухара.
Огненият пламнал цвят
е простил и злоба, и поквара.
И човекът е за малко брат.

Слиза старият пастир
бял и ведър, синеок.
Кротък дъжд - любов и мир -
спуска стълбите за Бог.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

adventure1997 (Мария Страшилова)

2014-03-09T21:24:30+02:00

Никакъв потоп не става. Дъждът изчиства земята от греховете и. Той е прошка за злините. Бог не наказва, а прощава.
kasius (Бостан Бостанджиев)

2014-03-09T02:00:27+02:00

Какви стълби, какъв Бог? По-вероятно е да стане потоп!