Круиз по мокета
---
На гърба ти по ствола целувки безброй са разпръснати —
озвучени безсрамно с поредния нощен акорд.
Те пътуват круизно към островче, спряло на кръста ти
и неспирно повтарят ту "ляво", ту "дясно на борд"...
Често губя посока, но стискам в ръцете си руля
и опазвам честта ти — велик босоног капитан!
Вятър в палмите духа, кокосови орехи брули —
те тежат млечно-бели, притихнали в твоята длан...
А диванът е кораб и пори вълни по мокета,
и прозира през нашите кожи победният флаг.
С теб сме двама герои в пиратска любовна вендета,
укротили тайфуна — безпясъчен, лунен и благ...
---
© Станислава Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ехх, пак съм тук! Това е едно от най-хубавите стихотворения, които съм чела. Изпълващо сетивата, душата и сърцето с кеф!
-
Какво ли не прави вдъхновената любов...
-
Хубава вечер! -
Харесах!
-
Оле, че хубаво! Като вълшебна приказка!
Много, много ми хареса! -
"...сред куки абордажни и сандъци,
стиска руля капитанът хром.
В трюма плъховете скърцат,
не искам друго, тук е моят дом."
Важното е рулят да се стиска здраво! Хареса ми идеята и умелото изпълнение! Поздрав, Стенли! -
Eхе,браво!
-
Да ти имам фантазията
Чудесно е!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
