Лорелай (Люляк)
109 142
1 нояб. 2009 г., 18:12

Kруша, дърво. И окаляна поезия 

  Поэзия
736 0 5

круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.

а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото... умира човекът.

и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.

а поезията... 
истинската поезия
вече е страшно окаляна.

01. ноември. 09
13:06

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • така си е...проникване в кръвта и душата...
    хубаво казано и написано...
  • хаха, разсмя ме : D
    такава беше целта, да е изчанчено-окарикатурен (:
    все пак накъдето и да се обърна все такава поезия чета, време е малко да й се подиграем, преди да ни завземе (:
  • Добре казано!Поздравче!
  • Миа, лошото е, че покрай всички окаляни автори и поезията стана такава. Глупаво е да пишеш проза, да оставяш по 5-6 думички на ред и да лъжеш себе си и останалите, че това е поезия. Смешно си е направо.
    благодаря ви и честит празник и на вас (:
  • да
Предложения
: ??:??