Лорелай (Люляк) Лорелай (Люляк)
2 109
Nov 1, 2009, 6:12 PM

Kруша, дърво. И окаляна поезия

  Poetry
1K 0 5

круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.

а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото... умира човекът.

и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.

а поезията... 
истинската поезия
вече е страшно окаляна.

01. ноември. 09
13:06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    така си е...проникване в кръвта и душата...
    хубаво казано и написано...
  • Лорелай (Люляк)
    Лорелай (Люляк)
    хаха, разсмя ме : D
    такава беше целта, да е изчанчено-окарикатурен (:
    все пак накъдето и да се обърна все такава поезия чета, време е малко да й се подиграем, преди да ни завземе (:
  • Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    Yuleto111 (Юлиана Асенова)
    Добре казано!Поздравче!
  • Лорелай (Люляк)
    Лорелай (Люляк)
    Миа, лошото е, че покрай всички окаляни автори и поезията стана такава. Глупаво е да пишеш проза, да оставяш по 5-6 думички на ред и да лъжеш себе си и останалите, че това е поезия. Смешно си е направо.
    благодаря ви и честит празник и на вас (:
  • doreto66 (Дора Павлова)
    doreto66 (Дора Павлова)
    да

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0