Kруша, дърво. И окаляна поезия
круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.
а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото... умира човекът.
и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.
а поезията...
истинската поезия
вече е страшно окаляна.
01. ноември. 09
13:06
© Люляк Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
хаха, разсмя ме : D
такава беше целта, да е изчанчено-окарикатурен (:
все пак накъдето и да се обърна все такава поезия чета, време е малко да й се подиграем, преди да ни завземе (: -
Добре казано!Поздравче!
-
Миа, лошото е, че покрай всички окаляни автори и поезията стана такава. Глупаво е да пишеш проза, да оставяш по 5-6 думички на ред и да лъжеш себе си и останалите, че това е поезия. Смешно си е направо.
благодаря ви и честит празник и на вас (: -
да
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
хубаво казано и написано...