1 nov 2009, 18:12

Kруша, дърво. И окаляна поезия

Poesía

1.1K 0 5

круша. дърво.
отбрана череша.
разочаровани хора и после
неразбираеми метафори.
скрит смисъл било.
направо невидим е според мен.
и после опит да кажем нещо умно
с прости думички,
а всъщност все същите глупави неща,
казани с несъществуващи словосъчетания.

а поезията трябва да удри, да настръхва,
да прониква в кръвта полека.
а тая горната не диша - направо бъхти
и умира красивото, простото... умира човекът.

и ако искам да чета
скучна проза -
веднага отварям стефани майер.

а поезията...
истинската поезия
вече е страшно окаляна.

01. ноември. 09
13:06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

така си е...проникване в кръвта и душата...
хубаво казано и написано...

2009-11-01T20:07:18+02:00
Лорелай (Люляк)

хаха, разсмя ме : D
такава беше целта, да е изчанчено-окарикатурен (:
все пак накъдето и да се обърна все такава поезия чета, време е малко да й се подиграем, преди да ни завземе (:

2009-11-01T19:05:59+02:00
Yuleto111 (Юлиана Асенова)

Добре казано!Поздравче!

2009-11-01T18:34:39+02:00
Лорелай (Люляк)

Миа, лошото е, че покрай всички окаляни автори и поезията стана такава. Глупаво е да пишеш проза, да оставяш по 5-6 думички на ред и да лъжеш себе си и останалите, че това е поезия. Смешно си е направо.
благодаря ви и честит празник и на вас (:

2009-11-01T18:34:17+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

да

2009-11-01T18:12:37+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0