Крясъкът на тишината
Аз чувам тишината!
Тежка... като блато мътна.
Усещам я дори със сетивата,
и я напипвам, толкова е плътна.
Шшшшт, пазете тишина!
Не трябва да се вдига шум,
отиваме си, без да е война,
и без да е изстрелян и куршум.
И тихо е, и лазим на колене
да не събудим гузната си съвест,
завита с нашето безчестие,
тя кротко спи,
върху матрака стар и ръбест.
Ние сме страна на тишината,
гробище на жалките души,
Тръбачът явно, счупил е тръбата
и няма кой...
оковите ни да строши.
Крещи от болка тишината
и с укор ням във нас се взира.
До кръв сме си прехапали устата,
мълчим си и си гледаме сейра.
Весо: 28.01.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселин Христов Все права защищены
