художника (Веселин Христов)
184 1323
28 янв. 2020 г., 23:36

Крясъкът на тишината 

  Поэзия
660 1 8

Аз чувам тишината!

Тежка... като блато мътна.

Усещам я дори със сетивата,

и я напипвам, толкова е плътна.

 

Шшшшт, пазете тишина!

Не трябва да се вдига шум,

отиваме си, без да е война,

и без да е изстрелян и куршум.

 

И тихо е, и лазим на колене

да не събудим гузната си съвест,

завита с нашето безчестие,

тя кротко спи,

върху матрака стар и ръбест.

 

Ние сме страна на тишината,

гробище на жалките души,

Тръбачът явно, счупил е тръбата

и няма кой...

оковите ни да строши.

 

Крещи от болка тишината

и с укор ням във нас се взира.

До кръв сме си прехапали устата,

мълчим си и си гледаме сейра.

 

Весо: 28.01.2020г.

© Веселин Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Hathor, изненада ме - признавам. Благодаря ти че посети моето "ателиенце" тук.
    Желая ти късметлийски Петък - 13!
  • Ще се събудят, дано да не е късно... Хубави стихове пишеш, пък си художник.
  • Благодаря ти Данси. Радвам се, че "хвърли" едно оченце.
  • Силни думи, Весо! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
    И тихо е, и лазим на колене
    да не събудим гузната си съвест,
    завита с нашето безчестие,
  • Краси, Наде, Смут.... радвам се, че чухте крясъка.....
    Краси, всички мълчим. Виждаме деца с цигари или дрогирани, старци ровят в кофите, секат горите, тровят водите, убиха животните и реколтите на хората, тровят ни въздуха, превърнахме се в сметище, а ние мълчим, медиите мълчат. Тишината направо крещи. А колкото до Ботев, той се възпя сам. Смут, това нащо не е комфорт, а непукизъм. Не ни пука за нищо, те това е!
  • Всеки си има собствен комфорт и трудно излиза от него...
    Накрая от тишината започва да боли.
  • Финалът!
  • Не всички мълчат, бих казала, като гледах събитията в понеделник, но че не искат да чуят, удобно е. Ако всички бяха и революционери, освен поети, Ботев нямаше да е възпят.
Предложения
: ??:??