Крясъкът на тишината
Аз чувам тишината!
Тежка... като блато мътна.
Усещам я дори със сетивата,
и я напипвам, толкова е плътна.
Шшшшт, пазете тишина!
Не трябва да се вдига шум,
отиваме си, без да е война,
и без да е изстрелян и куршум.
И тихо е, и лазим на колене
да не събудим гузната си съвест,
завита с нашето безчестие,
тя кротко спи,
върху матрака стар и ръбест.
Ние сме страна на тишината,
гробище на жалките души,
Тръбачът явно, счупил е тръбата
и няма кой...
оковите ни да строши.
Крещи от болка тишината
и с укор ням във нас се взира.
До кръв сме си прехапали устата,
мълчим си и си гледаме сейра.
Весо: 28.01.2020г.
© Веселин Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ще се събудят, дано да не е късно... Хубави стихове пишеш, пък си художник.
-
Благодаря ти Данси. Радвам се, че "хвърли" едно оченце.
-
Силни думи, Весо! ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
И тихо е, и лазим на колене
да не събудим гузната си съвест,
завита с нашето безчестие, -
Краси, Наде, Смут.... радвам се, че чухте крясъка.....
Краси, всички мълчим. Виждаме деца с цигари или дрогирани, старци ровят в кофите, секат горите, тровят водите, убиха животните и реколтите на хората, тровят ни въздуха, превърнахме се в сметище, а ние мълчим, медиите мълчат. Тишината направо крещи. А колкото до Ботев, той се възпя сам. Смут, това нащо не е комфорт, а непукизъм. Не ни пука за нищо, те това е! -
Всеки си има собствен комфорт и трудно излиза от него...
Накрая от тишината започва да боли. -
Финалът!
-
Не всички мълчат, бих казала, като гледах събитията в понеделник, но че не искат да чуят, удобно е. Ако всички бяха и революционери, освен поети, Ботев нямаше да е възпят.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Желая ти късметлийски Петък - 13!