22 февр. 2011 г., 20:02

Кръчмарско 

  Поэзия » Гражданская
527 0 3

Кръчмарско

(по Сергей Кармазин)

Тежко скърца вратата,
сякаш дума заръка...
Тук на всеки е налята
родна българска мъка...

Тук по чашчица щастие
чака всеки да глътне,
да препсува нещастия
и в мечтите да хлътне...

Зад джамлъка - омраза
пак разкъсва страната
и от тази зараза
все тежи ни в душата...

Тук забравят за Кръста.
Тука няма икони.
На лицата възкръсват
най-човешки закони.

Тук заспалата Съвест
чудеса ще сънува...
Проста, селска пехота...
Тя за Щаб не бленува...

Теглилата са наши...
Всеки дъх ги препсува,
а във пълните чаши
все Надежда танцува...

Ти прости ни, човече,
че така със години
все по кръчми и в речи
младостта ни замина...

Други няма да станем
нито днес, нито после...
Грешни ще си останем -
нека Бог да ни прòсти!

 

 

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми , че в поезията ти присъства социалния проблем.Това е голямата болка.Иначе може да си блеем по други теми,но няма да се почувстваме свободни.Поздрави!
  • !!!
  • Гориш, Земеделецо, готиш!
Предложения
: ??:??