Кръчмарско
Кръчмарско
(по Сергей Кармазин)
Тежко скърца вратата,
сякаш дума заръка...
Тук на всеки е налята
родна българска мъка...
Тук по чашчица щастие
чака всеки да глътне,
да препсува нещастия
и в мечтите да хлътне...
Зад джамлъка - омраза
пак разкъсва страната
и от тази зараза
все тежи ни в душата...
Тук забравят за Кръста.
Тука няма икони.
На лицата възкръсват
най-човешки закони.
Тук заспалата Съвест
чудеса ще сънува...
Проста, селска пехота...
Тя за Щаб не бленува...
Теглилата са наши...
Всеки дъх ги препсува,
а във пълните чаши
все Надежда танцува...
Ти прости ни, човече,
че така със години
все по кръчми и в речи
младостта ни замина...
Други няма да станем
нито днес, нито после...
Грешни ще си останем -
нека Бог да ни прòсти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
!!!
