Feb 22, 2011, 8:02 PM

Кръчмарско

  Poetry » Civic
761 0 3

Кръчмарско

(по Сергей Кармазин)

Тежко скърца вратата,
сякаш дума заръка...
Тук на всеки е налята
родна българска мъка...

Тук по чашчица щастие
чака всеки да глътне,
да препсува нещастия
и в мечтите да хлътне...

Зад джамлъка - омраза
пак разкъсва страната
и от тази зараза
все тежи ни в душата...

Тук забравят за Кръста.
Тука няма икони.
На лицата възкръсват
най-човешки закони.

Тук заспалата Съвест
чудеса ще сънува...
Проста, селска пехота...
Тя за Щаб не бленува...

Теглилата са наши...
Всеки дъх ги препсува,
а във пълните чаши
все Надежда танцува...

Ти прости ни, човече,
че така със години
все по кръчми и в речи
младостта ни замина...

Други няма да станем
нито днес, нито после...
Грешни ще си останем -
нека Бог да ни прòсти!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми , че в поезията ти присъства социалния проблем.Това е голямата болка.Иначе може да си блеем по други теми,но няма да се почувстваме свободни.Поздрави!
  • !!!
  • Гориш, Земеделецо, готиш!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...