КРЪЧМАТА НА ОТМИНАЛИТЕ СПОМЕНИ
И задъхана
тя влезе в кафето,
а там като пиявици
погледите на
стари пияници
се забиваха в нея
и крадяха не от кръвта,
а от красотата й.
Дори и някои
копнееха да я почерпят
с евтино пиене
за да докажат,
че всъщност са истински
и мъжествеността им
от джоба извира.
Като стари кучета
блещеха езици
чакащи за поредния
кокал.
А тя прилежно
разпусна косата си.
Усмихна се на себе си
поръчвайки си
топло кафе.
Тук бяха спомените,
които получаваше някога
от своето отдавна пораснало
вече момче.
И не осъзнаваше,че
мястото,
което я връщаше
в красивите мигове
на една отдавна
отминала,стара
любов,
просто се е
превърнало
в пропаднала кръчма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
