20 нояб. 2006 г., 08:58

Кръговрат

682 0 0

Казваш, че ме обичаш,

а след това към друга тичаш.

Казваш: “Искам да те любя”,

а после сякаш, че те губя.


Какво става с нас – не зная,

как и къде ще му излезе края?!

Всичко толкова объркано изглежда,

че в душата си не искам да поглеждам.


В кръговрат попаднахме и двама,

в кръговрата на една измама.

А калейдоскопът се върти, върти

и всичко пак повтаря се, нали?!


Сега не зная вече кой си,

сега не зная вече Аз коя съм.

Единствено те моля: “Ти прости!”

и по-добре за мене никога недей мисли!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...