18 февр. 2007 г., 17:52

Кръговрат

1.4K 0 10

Облаци от живот,

изпарения от страдание

и прокапва слана от тъга.

Сиво–син небосвод –

нито грам покаяние –

пада с грохот и смазва света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Отначало имаше само един куплет, но след време реших, че звучи недовършено и написах и втория.
  • Поздрави за хубавия стих!И на мен ми допадна повече първият куплет-много нагнетено,силно,чак накъртващо...Можеше да остане и само той-толкова е силен!
  • Тежък, но добре построен стих. Повече ми допадна първия куплет!Поздравявам те!
  • Стиха е хубав!
    Изразен в тежък момент предполагам!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
    Всеки един ден, усещането може да бъде различно. Зависи от нашите чувства и емоции
    Поздрави, Маргарита!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...