18 feb 2007, 17:52

Кръговрат

  Poesía
1.4K 0 10

Облаци от живот,

изпарения от страдание

и прокапва слана от тъга.

Сиво–син небосвод –

нито грам покаяние –

пада с грохот и смазва света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отначало имаше само един куплет, но след време реших, че звучи недовършено и написах и втория.
  • Поздрави за хубавия стих!И на мен ми допадна повече първият куплет-много нагнетено,силно,чак накъртващо...Можеше да остане и само той-толкова е силен!
  • Тежък, но добре построен стих. Повече ми допадна първия куплет!Поздравявам те!
  • Стиха е хубав!
    Изразен в тежък момент предполагам!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
    Всеки един ден, усещането може да бъде различно. Зависи от нашите чувства и емоции
    Поздрави, Маргарита!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...