Feb 18, 2007, 5:52 PM

Кръговрат

  Poetry
1.4K 0 10

Облаци от живот,

изпарения от страдание

и прокапва слана от тъга.

Сиво–син небосвод –

нито грам покаяние –

пада с грохот и смазва света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отначало имаше само един куплет, но след време реших, че звучи недовършено и написах и втория.
  • Поздрави за хубавия стих!И на мен ми допадна повече първият куплет-много нагнетено,силно,чак накъртващо...Можеше да остане и само той-толкова е силен!
  • Тежък, но добре построен стих. Повече ми допадна първия куплет!Поздравявам те!
  • Стиха е хубав!
    Изразен в тежък момент предполагам!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
    Всеки един ден, усещането може да бъде различно. Зависи от нашите чувства и емоции
    Поздрави, Маргарита!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...