Eдин срещу друг в автобуса стоим...
Той на Години а аз още съм млад..
И гледам как във живота прекрасен...
Тече непрестанно един кръговрат...
По лицето му бръчки, в очите му мъдрост...
Срещу него застанал безразсъден хлапак...
Който се радва на музика тиха..
И пита се винаги в живота си
Как?
Ще дойде момента във който ще гледам..
От неговия поглед, но в друг автобус
За това колкото мога ще вземам.
И от минуса винаги ще го правя на плюс.
18. 04 София 72 сряда 17 август.
© Красимир Тодоров Все права защищены