20 мар. 2012 г., 15:59

*Кръговрат 20.03.2012

570 0 3

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.

Листата със наслада ме изпиват.
Слънчевата топлина ме претворява.
Във въздуха отново ме намират,
кръговратът на живота продължава.

Обичам те! Обичам да обичам.
Любовта в теб ме преоткрива.
Енергия от себе си извличам
и винаги във теб се влива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв ужас, ако някой не разбира "Какво е искал да каже автора..". На мен ми харесва и го разбирам, може би по някакъв свой начин, а не като Краси, но...харесва ми и го усещам близко. Краси аз предлагам една редакция, но тя според мен не е смислова , а само около "музиката" на стиха.

    Разтварям се във въздуха вечерен
    и вятърът ме разпилява...

    Поздрав!!!
  • Съгласен съм, че е недоизкусорено
    Ако беше съвършено, щеше да е скучно
    Така и аз се замислям какво съм искал да кажа :D
    ПП
    За мен поезията е чувство и сега като прочитам повторно творбата си - чувството, което остава у мен ми допада. За разума има логически задачи и ребуси, да оставим поезията на чувствата???
    За сега се откавам да редактирам стиха...
  • Доста недоизкусурено, според мен! Как така те изпиват листата? В какво те претворява слънчевата светлина? И кой те намира във въздуха - листата или слънчевата топлина? Изобщо, според мен трябва по-добре да обмислиш какво точно си искал да кажеш.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...