20 мар. 2012 г., 15:59

*Кръговрат 20.03.2012

571 0 3

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.

Листата със наслада ме изпиват.
Слънчевата топлина ме претворява.
Във въздуха отново ме намират,
кръговратът на живота продължава.

Обичам те! Обичам да обичам.
Любовта в теб ме преоткрива.
Енергия от себе си извличам
и винаги във теб се влива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Какъв ужас, ако някой не разбира "Какво е искал да каже автора..". На мен ми харесва и го разбирам, може би по някакъв свой начин, а не като Краси, но...харесва ми и го усещам близко. Краси аз предлагам една редакция, но тя според мен не е смислова , а само около "музиката" на стиха.

    Разтварям се във въздуха вечерен
    и вятърът ме разпилява...

    Поздрав!!!
  • Съгласен съм, че е недоизкусорено
    Ако беше съвършено, щеше да е скучно
    Така и аз се замислям какво съм искал да кажа :D
    ПП
    За мен поезията е чувство и сега като прочитам повторно творбата си - чувството, което остава у мен ми допада. За разума има логически задачи и ребуси, да оставим поезията на чувствата???
    За сега се откавам да редактирам стиха...
  • Доста недоизкусурено, според мен! Как така те изпиват листата? В какво те претворява слънчевата светлина? И кой те намира във въздуха - листата или слънчевата топлина? Изобщо, според мен трябва по-добре да обмислиш какво точно си искал да кажеш.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...