20.03.2012 г., 15:59 ч.

*Кръговрат 20.03.2012 

  Поезия
407 0 3

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.

Листата със наслада ме изпиват.
Слънчевата топлина ме претворява.
Във въздуха отново ме намират,
кръговратът на живота продължава.

Обичам те! Обичам да обичам.
Любовта в теб ме преоткрива.
Енергия от себе си извличам
и винаги във теб се влива.

© Красимир Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какъв ужас, ако някой не разбира "Какво е искал да каже автора..". На мен ми харесва и го разбирам, може би по някакъв свой начин, а не като Краси, но...харесва ми и го усещам близко. Краси аз предлагам една редакция, но тя според мен не е смислова , а само около "музиката" на стиха.

    Разтварям се във въздуха вечерен
    и вятърът ме разпилява...

    Поздрав!!!
  • Съгласен съм, че е недоизкусорено
    Ако беше съвършено, щеше да е скучно
    Така и аз се замислям какво съм искал да кажа :D
    ПП
    За мен поезията е чувство и сега като прочитам повторно творбата си - чувството, което остава у мен ми допада. За разума има логически задачи и ребуси, да оставим поезията на чувствата???
    За сега се откавам да редактирам стиха...
  • Доста недоизкусурено, според мен! Как така те изпиват листата? В какво те претворява слънчевата светлина? И кой те намира във въздуха - листата или слънчевата топлина? Изобщо, според мен трябва по-добре да обмислиш какво точно си искал да кажеш.
Предложения
: ??:??