20.03.2012 г., 15:59

*Кръговрат 20.03.2012

568 0 3

Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.

Листата със наслада ме изпиват.
Слънчевата топлина ме претворява.
Във въздуха отново ме намират,
кръговратът на живота продължава.

Обичам те! Обичам да обичам.
Любовта в теб ме преоткрива.
Енергия от себе си извличам
и винаги във теб се влива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какъв ужас, ако някой не разбира "Какво е искал да каже автора..". На мен ми харесва и го разбирам, може би по някакъв свой начин, а не като Краси, но...харесва ми и го усещам близко. Краси аз предлагам една редакция, но тя според мен не е смислова , а само около "музиката" на стиха.

    Разтварям се във въздуха вечерен
    и вятърът ме разпилява...

    Поздрав!!!
  • Съгласен съм, че е недоизкусорено
    Ако беше съвършено, щеше да е скучно
    Така и аз се замислям какво съм искал да кажа :D
    ПП
    За мен поезията е чувство и сега като прочитам повторно творбата си - чувството, което остава у мен ми допада. За разума има логически задачи и ребуси, да оставим поезията на чувствата???
    За сега се откавам да редактирам стиха...
  • Доста недоизкусурено, според мен! Как така те изпиват листата? В какво те претворява слънчевата светлина? И кой те намира във въздуха - листата или слънчевата топлина? Изобщо, според мен трябва по-добре да обмислиш какво точно си искал да кажеш.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...