Кръговрат
Младостта ми - дар от господ, господар
на убиеца си роб.
Кръвта ми - бурна, изтече бавно, привикан
бях от бог.
Само смърт видях във рая, ад от мор и скръб
до гроб.
Уж жив и след края, а финална песен пак запява
поп.
Дори и в гроба, в крепост на самотен остров,
бях там горе и над моя ров все търсих мир.
Ала реалността не спира да презира съня в покоя,
че духът ми бродещ, всели се в тяло на вампир!
© Слав Петров Все права защищены