Кръговрат
Младостта ми - дар от господ, господар
на убиеца си роб.
Кръвта ми - бурна, изтече бавно, привикан
бях от бог.
Само смърт видях във рая, ад от мор и скръб
до гроб.
Уж жив и след края, а финална песен пак запява
поп.
Дори и в гроба, в крепост на самотен остров,
бях там горе и над моя ров все търсих мир.
Ала реалността не спира да презира съня в покоя,
че духът ми бродещ, всели се в тяло на вампир!
© Слав Петров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
