Есенният дъжд приижда,
зимата отново му завижда,
малки капки трополят,
сълзи избликват, без да могат да се спрат.
Снежинки малки децата забавляват,
Коледа е, джуджетата подаръци ще дават.
И ето, идва пролетта,
трева пониква от калта!
Но докато пролетните цветове разцъфват,
милиони хора пак издъхват.
Във въздуха виреят скръб и жал,
сякаш човекът пред смъртта се е предал…
Така е всеки сезон, така ще бъде таз година!
Ах, дано и този път със смъртта се размина!
Но знаете ли? Лято е,
родителите водят децата на море.
И всички са щастливи, сякаш нищо не е станало,
като че ли те вярват, че не съществува зло...
Няма добро и зло, има само смърт
и всеки бяга от нея, но накрая тя го достига.
Неизбежно е, но хайде стига!
Отново есен е, птиците отлитат,
листата падат и сред вятъра политат…
А хората се хранят, растат и се обичат,
учат, работят, смеят се, сълзи проливат...
... но накрая всичко се забравя, накрая всички те умират.
© Тони Все права защищены