7 янв. 2009 г., 22:28

Кръговрат

670 0 1

Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.


Денят, жертва на вечен кръговрат,
бърза да изчезне с тихи стъпки
и граби без пощада от моя сезон - млад,
сухи листа и неразцъфнали пъпки.


Дори всички радости да вземе, ето
зърна от труд и плод, набран сега,
не ще отнеме от дървото мечти това, което
цъфти и зове към Висини и Красота!


Каквото и да струва, не ще се предам,
в двубой и време изход да намеря,
и последна вяра да изгубя, пак не ще дам
духа свой в замяна на материя.


Може би напразно се боря?
Може би остава ми за борба желание?
Да следвам закона на моята воля,
да срещам своето утре с послание!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добра идея!
    Но... на места се спъва ритъма и даже някъде се губи!
    Опитай - прегледай го отново!
    Успех!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...