Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат,
бърза да изчезне с тихи стъпки
и граби без пощада от моя сезон - млад,
сухи листа и неразцъфнали пъпки.
Дори всички радости да вземе, ето
зърна от труд и плод, набран сега,
не ще отнеме от дървото мечти това, което
цъфти и зове към Висини и Красота! ...