Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.


Денят, жертва на вечен кръговрат,
бърза да изчезне с тихи стъпки
и граби без пощада от моя сезон - млад,
сухи листа и неразцъфнали пъпки.


Дори всички радости да вземе, ето
зърна от труд и плод, набран сега,
не ще отнеме от дървото мечти това, което
цъфти и зове към Висини и Красота!


Каквото и да струва, не ще се предам,
в двубой и време изход да намеря,
и последна вяра да изгубя, пак не ще дам
духа свой в замяна на материя.


Може би напразно се боря?
Може би остава ми за борба желание?
Да следвам закона на моята воля,
да срещам своето утре с послание!