11 мая 2009 г., 19:34

Кръговрати

1.1K 0 3

Ще дойде лятото, косата ще порасне

и пак животът ще си влезе в цикъл,

тотално раната в душата ще зарасне,

сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.

Дали ще бъда същата както преди тогава,

най-вероятно подобно копие на мене си,

главата пак самотно на възглавница ще ляга,

отново няма да обича нищо в себе си.

Ще продължава да си плаче вироглаво,

да трови нервите ми безотказно,

защо по дяволите не престава

не ú ли стана ясно, че докато е празна,

все тъй самотна ще си страда...?!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...