11 мая 2009 г., 19:34

Кръговрати 

  Поэзия » Философская
767 0 3

Ще дойде лятото, косата ще порасне

и пак животът ще си влезе в цикъл,

тотално раната в душата ще зарасне,

сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.

Дали ще бъда същата както преди тогава,

най-вероятно подобно копие на мене си,

главата пак самотно на възглавница ще ляга,

отново няма да обича нищо в себе си.

Ще продължава да си плаче вироглаво,

да трови нервите ми безотказно,

защо по дяволите не престава

не ú ли стана ясно, че докато е празна,

все тъй самотна ще си страда...?!!!

 

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??