11 мая 2009 г., 19:34

Кръговрати

1.1K 0 3

Ще дойде лятото, косата ще порасне

и пак животът ще си влезе в цикъл,

тотално раната в душата ще зарасне,

сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.

Дали ще бъда същата както преди тогава,

най-вероятно подобно копие на мене си,

главата пак самотно на възглавница ще ляга,

отново няма да обича нищо в себе си.

Ще продължава да си плаче вироглаво,

да трови нервите ми безотказно,

защо по дяволите не престава

не ú ли стана ясно, че докато е празна,

все тъй самотна ще си страда...?!!!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...