May 11, 2009, 7:34 PM

Кръговрати

1.1K 0 3

Ще дойде лятото, косата ще порасне

и пак животът ще си влезе в цикъл,

тотално раната в душата ще зарасне,

сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.

Дали ще бъда същата както преди тогава,

най-вероятно подобно копие на мене си,

главата пак самотно на възглавница ще ляга,

отново няма да обича нищо в себе си.

Ще продължава да си плаче вироглаво,

да трови нервите ми безотказно,

защо по дяволите не престава

не ú ли стана ясно, че докато е празна,

все тъй самотна ще си страда...?!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...