May 11, 2009, 7:34 PM

Кръговрати 

  Poetry » Phylosophy
670 0 3

Ще дойде лятото, косата ще порасне

и пак животът ще си влезе в цикъл,

тотално раната в душата ще зарасне,

сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.

Дали ще бъда същата както преди тогава,

най-вероятно подобно копие на мене си,

главата пак самотно на възглавница ще ляга,

отново няма да обича нищо в себе си.

Ще продължава да си плаче вироглаво,

да трови нервите ми безотказно,

защо по дяволите не престава

не ú ли стана ясно, че докато е празна,

все тъй самотна ще си страда...?!!!

 

© Камелия Кацарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??