ParvaNova (Ренета Първанова)
306 4515
18 мая 2016 г., 21:54

Кръговратно безмислие 

  Поэзия » Другая
481 0 4

Кръговратно безмислие

 

 

Уморени улици, понесли товари

на всичките людски сърца.

Неми хора, лица, съдби, тротоари

и двойно по толкоз крака

на

Ощърбели мечти - до носа с воалетки,

с походка на вечната дама,

с безцветни очи, но гримирали клепки

комай без коси, а с капели от слама

и

Нажежено небето - до сгур ги валцува

сякаш не слънце, а доменна пещ,

на сухари, костеливия пръст ги рисува -

Времето -  грънчарят най-вещ

а

После - в сандъка помита вси суети

и отново ги връща на кука -

парченца пъзел от гладни трохи -

на въдица с надпис „Голямата скука”.

 

Ренета Първанова

 

 

© Ренета Първанова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми хареса виждането ти, и особено как си го поднесла. Поздрави!
  • Сред хаоса на чуждите тегоби,
    душите си разпъваме на кръст,
    подвластни сме на тягостни прокоби
    и мрачно се заканваме със пръст.

    За съжаление такава е нашата дейстителност и ти си я описала точно... Поздрави Рени!
  • Добре разпъна суетите на кръст и ги хвърли в сандъка ...ех, ако можеше да не ги висваш на кука ... Но си заслужи поздравчето за пъзела ти!
  • Погледнат от този ъгъл животът е наистина "кръговратно безсмислие". Или както беше заглавието на един нашумял филм: "хроника за една предизвестена смърт". Замисли ме, Рени, с това интересно стихотворение. Колко са неизбежните печални равносметки, до които ни води битието?! Поздрав за творбата!
Предложения
: ??:??