Кръговратно безмислие
Кръговратно безмислие
Уморени улици, понесли товари
на всичките людски сърца.
Неми хора, лица, съдби, тротоари
и двойно по толкоз крака
на
Ощърбели мечти - до носа с воалетки,
с походка на вечната дама,
с безцветни очи, но гримирали клепки
комай без коси, а с капели от слама
и
Нажежено небето - до сгур ги валцува
сякаш не слънце, а доменна пещ,
на сухари, костеливия пръст ги рисува -
Времето - грънчарят най-вещ
а
После - в сандъка помита вси суети
и отново ги връща на кука -
парченца пъзел от гладни трохи -
на въдица с надпис „Голямата скука”.
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
