Кръговратно безмислие
Кръговратно безмислие
Уморени улици, понесли товари
на всичките людски сърца.
Неми хора, лица, съдби, тротоари
и двойно по толкоз крака
на
Ощърбели мечти - до носа с воалетки,
с походка на вечната дама,
с безцветни очи, но гримирали клепки
комай без коси, а с капели от слама
и
Нажежено небето - до сгур ги валцува
сякаш не слънце, а доменна пещ,
на сухари, костеливия пръст ги рисува -
Времето - грънчарят най-вещ
а
После - в сандъка помита вси суети
и отново ги връща на кука -
парченца пъзел от гладни трохи -
на въдица с надпис „Голямата скука”.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса виждането ти, и особено как си го поднесла. Поздрави!
-
Сред хаоса на чуждите тегоби,
душите си разпъваме на кръст,
подвластни сме на тягостни прокоби
и мрачно се заканваме със пръст.
За съжаление такава е нашата дейстителност и ти си я описала точно... Поздрави Рени! -
Добре разпъна суетите на кръст и ги хвърли в сандъка ...ех, ако можеше да не ги висваш на кука ... Но си заслужи поздравчето за пъзела ти!
-
Погледнат от този ъгъл животът е наистина "кръговратно безсмислие". Или както беше заглавието на един нашумял филм: "хроника за една предизвестена смърт". Замисли ме, Рени, с това интересно стихотворение. Колко са неизбежните печални равносметки, до които ни води битието?! Поздрав за творбата!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
