Минават вихърно,
не спират годините...
И тази неусетно
се изсули като другите...
Космически
не се влияят те от римите,
от драмите вселенски
на онези – лудите,
поетите-бродяги,
неспокойните души...
Не се замислят те
за нощите безсънни,
за безбрежните
жадувани мечти,
за болките проплакани,
бездънни,
за радостите,
споделени песенно,
за ненавистите
и любовите им люти,
за младостите,
до шушка ограбени есенно,
за истините и лъжите,
понякога удобно нечути...
Ще сме тук –
в реалността заземени.
Да катерим бездните
животът задължава.
Ще продължим,
с надежда устремени.
А кръговратът на живота...
Кръговратът неизбежно продължава...
© Плами Все права защищены