Apr 4, 2010, 4:42 PM

Кръговратът на живота

1.1K 0 8

 

Минават вихърно,

не спират годините...

И тази неусетно

се изсули като другите...

Космически

не се влияят те от римите,

от драмите вселенски

на онези – лудите,

поетите-бродяги,

неспокойните души...

Не се замислят те

за нощите безсънни,

за безбрежните

жадувани мечти,

за болките проплакани,

бездънни,

за радостите,

споделени песенно,

за ненавистите

и любовите им люти,

за младостите,

до шушка ограбени есенно,

за истините и лъжите,

понякога удобно нечути...

 

Ще сме тук –

в реалността заземени.

Да катерим бездните

 животът задължава.

Ще продължим,

с надежда устремени.

А кръговратът на живота...

Кръговратът неизбежно продължава...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще продължим! Поздрав, Плами!
  • Продължаваме Плами... няма как, трябва да се живее! Поздрав
  • Поздрави ПЛАМИ!!!НАПРЕД !!!Живота грабва ни наред!!!Усмивки и Топлина!!!
  • ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, ПЛАМИ! А КОЛЕЛОТО...НЕ ЗНАМ, СИГУРНО ИМА СМИСЪЛ, НО КОГО ДА ПИТАМЕ ДА НИ ГО КАЖЕ...ПОЗДРАВЧЕ!
  • Заземени сме, така е. Но в поезия летим! И ти летиш, Пламенка! Поздрав за празника и не на второ място - за стиха!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...