7 июн. 2006 г., 10:54

Кръпки

1.1K 0 6

Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...

Обичам те, борих се, че дори и сега...
когато не виждам даже и смисъла...
Защо го правя – исках те, искам те,
да сме заедно винаги, във вечността...

Не вярвах в нея, повярвах заради дума една,
изказана от теб, ти искаше... оптимистка...
но уви, явно не се доказах пред тебе така...
исках да  приемеш  индивидуална жена...


И среща ме утрото със студ, мокрота.
Лежа на леглото с възглавницата сама...
Поздравява ме отвън с капки дъжда,
пълнещи останалата в мен празнота...

Зашита от кръпки безбройни досега,
с конците на болезнена самота
и иглата без отвор, само с една страна...
 Свърши макарата на моята душа... умря...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...