IceMoon (Виктория Минева)
44 397
7.06.2006 г., 10:54 ч.

Кръпки 

  Поезия
754 0 6

Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...

Обичам те, борих се, че дори и сега...
когато не виждам даже и смисъла...
Защо го правя – исках те, искам те,
да сме заедно винаги, във вечността...

Не вярвах в нея, повярвах заради дума една,
изказана от теб, ти искаше... оптимистка...
но уви, явно не се доказах пред тебе така...
исках да  приемеш  индивидуална жена...


И среща ме утрото със студ, мокрота.
Лежа на леглото с възглавницата сама...
Поздравява ме отвън с капки дъжда,
пълнещи останалата в мен празнота...

Зашита от кръпки безбройни досега,
с конците на болезнена самота
и иглата без отвор, само с една страна...
 Свърши макарата на моята душа... умря...

 

© Виктория Минева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Болезнен стих, Вики, много истини ти се е наложило до откриеш, но с тях си само по-богата, не страдай!
  • Много хубаво стихотворение!!! Поздрави, Вики!!!
  • Вики,много е силно!Горе главата,момиче,ти си чиста и добра душа!
  • А за дансинг когато кажеш отиваме....трябва да постоя сама известно време (без връзка)
  • Джейни при мен е още прясно прясно...Снощи скъсахме...Ще се оправя, ама ми трябва време.
  • Вики и ти ли?
    Горе главите момичета!
    Или най-добре в най-скоро време да идем на дискотека.
    От кръпки нямаш нужда мила,а от дансинг!
    Викай и Силвито и аз идвам .
    А стихът си е хубав!
Предложения
: ??:??