Кръпки
Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега...
когато не виждам даже и смисъла...
Защо го правя – исках те, искам те,
да сме заедно винаги, във вечността...
Не вярвах в нея, повярвах заради дума една,
изказана от теб, ти искаше... оптимистка...
но уви, явно не се доказах пред тебе така...
исках да приемеш индивидуална жена...
И среща ме утрото със студ, мокрота.
Лежа на леглото с възглавницата сама...
Поздравява ме отвън с капки дъжда,
пълнещи останалата в мен празнота...
Зашита от кръпки безбройни досега,
с конците на болезнена самота
и иглата без отвор, само с една страна...
Свърши макарата на моята душа... умря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Минева Всички права запазени
